Британският бежанец: На Околовръстното сред природата
Британският емигрант: На Околовръстното измежду природата Hello другари!
Тази седмица желая да ви опиша една къса история за бързо бягство от София измежду природата. You know, обичам както естествените по този начин и историческите забележителности в България и съм си сложил за цел да посетя всички известни, а и незнайни забавни кътчета на моята втора татковина.
Unfortunately ни се наложи последният weekend да не можем
да си позволим да пътуваме изключително надалеч от покоите ни в „ Овча купел “. Сигурно ще кажете: „ Стига си се преструвал Кънчо, какво са някакви 3,20лв. за литър нафта за твоята английска пенсия. Щом можеш да си позволиш бутилка олио за 5лв. за обичаните ти fish and chips, няма какво да се скъпиш за една стокилометрова разходка до Хисаря да вземем за пример. “
Да, това е по този начин, но не е напълно по този начин.
Истината е, че вярната ни високопроходима, само че малокалиберна колесница, към този момент е в тийнейджърска възраст и неизменимите срещи с автомонтьори стартират да стават все по-чести и по-болезнени за бюджета ни. А, който не е употребил услугите на софийски автомонтьор неотдавна, не знае какво е да се чувстваш тъп, обран и неудовлетворен по едно и също време.
Както е споделил в миналото, известния депутат господин Христо Петров:
„ Абе, какъв брой хиляди лв. костват тия’ дюзи? Чаай’ бе! Нема да си закупувам нови долни бузи! “
Actually той особено през последната година много съществени нелепости изрече, само че особено от цитираните изречения най-малко няма мотив да се срами. Мен също не ме е позор да призная, че не запознат съм коли, както и obviously автомонтьорът ми (след като за 1 година трети път ремонтира едно и също нещо по колата), само че пък за разлика от мен той най-малко схваща от печелене на пари.
Anyway, мисълта ми е, че тази седмица имахме предпочитание
да избягаме за малко от грозната реалност в огромния град, само че пък нямахме опция за дълги пътувания.
Така стигнах до неуместната на пръв взор концепция на Додо да посетим Ботаническата градина в София. За мен по начало Ботаническа градина не е синоним на вълнуващо прекарване, още повече, че за пръв път слушам за друга Ботаническа градина отвън тази в Балчик.
Която by the way, също не съм посещавал към момента.
Додо, обаче ми описа, че било доста красиво, там постоянно организирали разнообразни events, а също така и половината чалга клипове и другата половина поп клипове, били снимани в Ботаническата градина. Say no more! Ако нещо може да провокира по едно и също време интереса на титани в копирането и побългаряването на непознати режисьорски хрумвания като Люси Иларионов и Валери Милев
по едно и също време, кой съм аз, че да го подценявам.
Тук, обаче се появи дребен misunderstanding – до момента в който търсех в интернет информация за Ботаническата градина в София, а по едно и също време с това Додо ми споделяше усещания от визитата си там, осъзнах, че това което аз чета и това, което тя ми споделя касаят две радикално разнообразни местоположения.
Кой да допусна mate, че в София
има не една, а цели две ботанически градини!
Едната е тази на Софийския университет, която се намира в идеалния център на града. Тази, в която до момента в който се любуваш на цветовете на coryanthes speciosa, можеш да се натъкнеш на силиконова кокона по долни дрехи, която пее на playback за „ любовта в нощта, под дъжда “ и така нататък
Другата е Ботаническата градина на Българска академия на науките, която е много по-голяма и се намира на доктрина отвън града – след Околовръстното шосе сред резиденция „ Бояна “ и
новата база на националния тим по футбол.
Както е споделил Мъдреца: „ Като ще е е Ботаническа градина, да е рошава. “ Затова и избрахме да се разходим до тази на Българска академия на науките, която най-малко по документи е отвън рамките на София.
Никак не е елементарно да я намериш mate. По-обективно е в действителност да кажа, че в случай че не я търсиш особено е съвсем невероятно да забележиш голямата Ботаническа градина, в която се влиза
непосредствено от локалното платно на Околовръстното шосе.
Милиони пъти съм минавал оттова и в никакъв случай не съм забелязал, че около мегаломанските „ затворени комплекси “ изникнали като циреи в полите на Витоша и сред безбройните шоуруми, търговски центрове и представителства обграждащи Околовръстното, в случай че свиеш в една тясна отбивка с вдигната ръждясала преграда начело, можеш literally да се озовеш в парадайса.
Сега, в случай че мога да проявя малко черен комизъм,
бих ви споделил, че като си на Околовръстното в София, с цел да се озовеш в парадайса е нужно единствено да попаднеш на надрусан водач платил 200 лева на патрулка да го ескортира до у дома. Но аз не съм подобен човек. А и не това е тематика на днешната история.
Самата Ботаническа градина не е образец за съвършена поддръжка или за спираща дъха туристическа атракция. Интересното в нея е, че има сбирка от 4500 растения, което към 1% от разнообразието на висши растения по света.
В закритите пространства където са събрани доста
от типовете (не знам по какъв начин се назовават тъкмо оранжерии may be, само че на мен самата ми звучи смешно), можете да видите в действителност впечатляващи растения като орхидеи, кактуси, тръстики други Няма да укривам, че дребната ни дъщеричка от всичко най-вече се впечатли от рибките в аквариума за водни лилии. Мен ме впечатлиха главно занимателните имена на някои типове като „ Семейно благополучие “, „ Венерин косъм “ и „ Вкусна монстера “.
Додо, of course, се захласваше най-вече от всички ни
по красивите цветя, а по-опасното беше, че огромна част от експонатите в действителност се продаваха и, колкото повече удължавахме разходката си, толкоз по-внушително ставаше количеството саксии, които в следствие трябваше да събера в багажника.
Много любопитен беше и маршрута ни.
By the way в топлия есенен ден имаше неподозирано доста хора искащи да платаят таксата от 5 лева, с цел да преглежда саксии с цветя. Поради тази причина разминаването с другите гости в тесните коридори сред стърчащи колни и листа беше същинско предизвикателство. Особено, когато в две следващи пространства ни се наложи да се разминем с шумна група от татко и дестинагодишни момчета.
Тъй като маршрута във всяка оранжерия е кръгообразен,
ми стана доста забавно, по какъв начин в две следващи пространства
се постанова да се разминаваме с шумната група, която настойчиво се движеше в противоположната посока на нас и на всички останали гости. Когато влязохме втретата оранжерия, за мой максимален позор видях на земята нарисувани стрелки, които посочваха, че посоката на маршрута е първо в левия кулоар, а не в десния.
Тоест досадната група, от която се възмущавах в действителност
се е движела в вярната посока, а ние в насрещното. Поправихме грешката и на средата на обиколката ни за наше най-голямо удивление отново беше против нас. Оказа се, че и те са сменили посоката на напредване!
Other than that, в главното крило имаше
експозиция на люти чушки. На мен персонално цялото гледане на разнородни сортове люти чушки само и единствено подтиква неистовото ми предпочитание за шкембе супа.
Навън биоразнообразието не беше изключително впечатляващо. Направихме една разходка по алеите в градината и дали поради есенното време или поради друго, само че главните растителни типове, на които се натъкнахме
бяха ябълка, круша, бреза и други random дървета,
които можеш да срещнеш на всички места (освен в Манастирски ливади of course, там всичко е бетон) из България. Розариумът изглеждаше като място, което се употребява за разходка на разгонени добермани. Малкото оживели розови шубраци по никакъв метод не ни дадоха познания за благосъстоянието на тази красива и обичайната за българия растителна просвета. Просто всички осведомителни табелки забодени към тях бяха празни.
Най-впечатляващото от разходката из Ботаническата градина
на открито беше гледката. Буквално в полите на Витоша на може би единственото към момента незастроено леке от северния скат на тази чудесна планина се открива феноменална панорамна панорама към София.
След първичното замайване от красивата панорама
към гигантския град насреща се замислих, какъв брой е жалко, че от противоположната страна, откъм града вършим всичко допустимо да запушим с грозни градежи и да загубим видимост към красивата Ботаническа градина.
Тъжно е, че от София имаме опция за панорама към
такива хубости, а сами сме избрали да я запушим.
Още по-тъжно ми стана обаче, като видях от гледната точка на естествените хубости какъв брой саморазрушителни изглеждаме ние хората. Добре, че растенията не могат да приказват.
Къде ще вървим идната седмица, ще разберете идната седмица. Дотогава, в случай че желаете да видите други моис истории,
или пък знаете от кое място да намеря биалетки
и можете да сменяте ангренажен ремък, може да ми споделите на Фейсбук-страницата ми:
Тази седмица желая да ви опиша една къса история за бързо бягство от София измежду природата. You know, обичам както естествените по този начин и историческите забележителности в България и съм си сложил за цел да посетя всички известни, а и незнайни забавни кътчета на моята втора татковина.
Unfortunately ни се наложи последният weekend да не можем
да си позволим да пътуваме изключително надалеч от покоите ни в „ Овча купел “. Сигурно ще кажете: „ Стига си се преструвал Кънчо, какво са някакви 3,20лв. за литър нафта за твоята английска пенсия. Щом можеш да си позволиш бутилка олио за 5лв. за обичаните ти fish and chips, няма какво да се скъпиш за една стокилометрова разходка до Хисаря да вземем за пример. “
Да, това е по този начин, но не е напълно по този начин.
Истината е, че вярната ни високопроходима, само че малокалиберна колесница, към този момент е в тийнейджърска възраст и неизменимите срещи с автомонтьори стартират да стават все по-чести и по-болезнени за бюджета ни. А, който не е употребил услугите на софийски автомонтьор неотдавна, не знае какво е да се чувстваш тъп, обран и неудовлетворен по едно и също време.
Както е споделил в миналото, известния депутат господин Христо Петров:
„ Абе, какъв брой хиляди лв. костват тия’ дюзи? Чаай’ бе! Нема да си закупувам нови долни бузи! “
Actually той особено през последната година много съществени нелепости изрече, само че особено от цитираните изречения най-малко няма мотив да се срами. Мен също не ме е позор да призная, че не запознат съм коли, както и obviously автомонтьорът ми (след като за 1 година трети път ремонтира едно и също нещо по колата), само че пък за разлика от мен той най-малко схваща от печелене на пари.
Anyway, мисълта ми е, че тази седмица имахме предпочитание
да избягаме за малко от грозната реалност в огромния град, само че пък нямахме опция за дълги пътувания.
Така стигнах до неуместната на пръв взор концепция на Додо да посетим Ботаническата градина в София. За мен по начало Ботаническа градина не е синоним на вълнуващо прекарване, още повече, че за пръв път слушам за друга Ботаническа градина отвън тази в Балчик.
Която by the way, също не съм посещавал към момента.
Додо, обаче ми описа, че било доста красиво, там постоянно организирали разнообразни events, а също така и половината чалга клипове и другата половина поп клипове, били снимани в Ботаническата градина. Say no more! Ако нещо може да провокира по едно и също време интереса на титани в копирането и побългаряването на непознати режисьорски хрумвания като Люси Иларионов и Валери Милев
по едно и също време, кой съм аз, че да го подценявам.
Тук, обаче се появи дребен misunderstanding – до момента в който търсех в интернет информация за Ботаническата градина в София, а по едно и също време с това Додо ми споделяше усещания от визитата си там, осъзнах, че това което аз чета и това, което тя ми споделя касаят две радикално разнообразни местоположения.
Кой да допусна mate, че в София
има не една, а цели две ботанически градини!
Едната е тази на Софийския университет, която се намира в идеалния център на града. Тази, в която до момента в който се любуваш на цветовете на coryanthes speciosa, можеш да се натъкнеш на силиконова кокона по долни дрехи, която пее на playback за „ любовта в нощта, под дъжда “ и така нататък
Другата е Ботаническата градина на Българска академия на науките, която е много по-голяма и се намира на доктрина отвън града – след Околовръстното шосе сред резиденция „ Бояна “ и
новата база на националния тим по футбол.
Както е споделил Мъдреца: „ Като ще е е Ботаническа градина, да е рошава. “ Затова и избрахме да се разходим до тази на Българска академия на науките, която най-малко по документи е отвън рамките на София.
Никак не е елементарно да я намериш mate. По-обективно е в действителност да кажа, че в случай че не я търсиш особено е съвсем невероятно да забележиш голямата Ботаническа градина, в която се влиза
непосредствено от локалното платно на Околовръстното шосе.
Милиони пъти съм минавал оттова и в никакъв случай не съм забелязал, че около мегаломанските „ затворени комплекси “ изникнали като циреи в полите на Витоша и сред безбройните шоуруми, търговски центрове и представителства обграждащи Околовръстното, в случай че свиеш в една тясна отбивка с вдигната ръждясала преграда начело, можеш literally да се озовеш в парадайса.
Сега, в случай че мога да проявя малко черен комизъм,
бих ви споделил, че като си на Околовръстното в София, с цел да се озовеш в парадайса е нужно единствено да попаднеш на надрусан водач платил 200 лева на патрулка да го ескортира до у дома. Но аз не съм подобен човек. А и не това е тематика на днешната история.
Самата Ботаническа градина не е образец за съвършена поддръжка или за спираща дъха туристическа атракция. Интересното в нея е, че има сбирка от 4500 растения, което към 1% от разнообразието на висши растения по света.
В закритите пространства където са събрани доста
от типовете (не знам по какъв начин се назовават тъкмо оранжерии may be, само че на мен самата ми звучи смешно), можете да видите в действителност впечатляващи растения като орхидеи, кактуси, тръстики други Няма да укривам, че дребната ни дъщеричка от всичко най-вече се впечатли от рибките в аквариума за водни лилии. Мен ме впечатлиха главно занимателните имена на някои типове като „ Семейно благополучие “, „ Венерин косъм “ и „ Вкусна монстера “.
Додо, of course, се захласваше най-вече от всички ни
по красивите цветя, а по-опасното беше, че огромна част от експонатите в действителност се продаваха и, колкото повече удължавахме разходката си, толкоз по-внушително ставаше количеството саксии, които в следствие трябваше да събера в багажника.
Много любопитен беше и маршрута ни.
By the way в топлия есенен ден имаше неподозирано доста хора искащи да платаят таксата от 5 лева, с цел да преглежда саксии с цветя. Поради тази причина разминаването с другите гости в тесните коридори сред стърчащи колни и листа беше същинско предизвикателство. Особено, когато в две следващи пространства ни се наложи да се разминем с шумна група от татко и дестинагодишни момчета.
Тъй като маршрута във всяка оранжерия е кръгообразен,
ми стана доста забавно, по какъв начин в две следващи пространства
се постанова да се разминаваме с шумната група, която настойчиво се движеше в противоположната посока на нас и на всички останали гости. Когато влязохме втретата оранжерия, за мой максимален позор видях на земята нарисувани стрелки, които посочваха, че посоката на маршрута е първо в левия кулоар, а не в десния.
Тоест досадната група, от която се възмущавах в действителност
се е движела в вярната посока, а ние в насрещното. Поправихме грешката и на средата на обиколката ни за наше най-голямо удивление отново беше против нас. Оказа се, че и те са сменили посоката на напредване!
Other than that, в главното крило имаше
експозиция на люти чушки. На мен персонално цялото гледане на разнородни сортове люти чушки само и единствено подтиква неистовото ми предпочитание за шкембе супа.
Навън биоразнообразието не беше изключително впечатляващо. Направихме една разходка по алеите в градината и дали поради есенното време или поради друго, само че главните растителни типове, на които се натъкнахме
бяха ябълка, круша, бреза и други random дървета,
които можеш да срещнеш на всички места (освен в Манастирски ливади of course, там всичко е бетон) из България. Розариумът изглеждаше като място, което се употребява за разходка на разгонени добермани. Малкото оживели розови шубраци по никакъв метод не ни дадоха познания за благосъстоянието на тази красива и обичайната за българия растителна просвета. Просто всички осведомителни табелки забодени към тях бяха празни.
Най-впечатляващото от разходката из Ботаническата градина
на открито беше гледката. Буквално в полите на Витоша на може би единственото към момента незастроено леке от северния скат на тази чудесна планина се открива феноменална панорамна панорама към София.
След първичното замайване от красивата панорама
към гигантския град насреща се замислих, какъв брой е жалко, че от противоположната страна, откъм града вършим всичко допустимо да запушим с грозни градежи и да загубим видимост към красивата Ботаническа градина.
Тъжно е, че от София имаме опция за панорама към
такива хубости, а сами сме избрали да я запушим.
Още по-тъжно ми стана обаче, като видях от гледната точка на естествените хубости какъв брой саморазрушителни изглеждаме ние хората. Добре, че растенията не могат да приказват.
Къде ще вървим идната седмица, ще разберете идната седмица. Дотогава, в случай че желаете да видите други моис истории,
или пък знаете от кое място да намеря биалетки
и можете да сменяте ангренажен ремък, може да ми споделите на Фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ